Истински рай за любителите на приключенията, „Ликийският път“ е 500-километров участък от непокътнат тюркоазен рай, дом на някои от най-прекрасните плажове и заливи на Средиземно море. Археологическо и историческо чудо дори за стандартите на Турция – страна, богата на добре запазени древни обекти – регионът се откроява с богатството си от вълнуващи древни останки и артефакти, разположени сред красив средиземноморски пейзаж. Пътешественикът има какво да види и научи от екскурзия до този кръстопът на цивилизации. Големи, укрепени антични градове от късния класически и елинистичен период се намират на места като Ксантос (столица на Ликия и обект на световното наследство на ЮНЕСКО), Тлос и Лимира. Тези обекти, всеки на впечатляващо и доминиращо място, са заобиколени от отличителните и известни скални ликийски гробници на техните ранни владетели. Особено зрелищни са и пристанищните градове на Древна Ликия от римския период като Патара, Андриаке и Фаселис, както и Олимпос, разположен по бреговете на река в дълбоко крайбрежно ждрело. Места с легендарна сакралност са светилището в Летоон, в близост до Ксантос, неугасващият огън на Химера и църквата на Дядо Коледа – „Свети Николай Чудотворец“ в Мира.

Калкан и Каш са изискани курорти, предлагащи автентично преживяване сред древна история и зашеметяваща природа. С най-известните плажове на Турция – Патара и Капуташ – те имат уникалната атмосфера на един от най-красивите крайбрежни райони в Турция – Древна Ликия. Хиляди яхти и гюлети са достъпни от Фетие за известните екскурзии по море – Сините круизи. Добре дошъл в Ликия – най-добре пазената тайна на Турция.

Древните ликийци са обмислили добре, когато са основавали империята си именно на зашеметяващия полуостров Теке – парче средиземноморски рай, намиращ се между Фетие и Анталия. Това е Турция в нейния пълен блясък и изумително разнообразие – пясъчни заливи прегръщат дългата брегова ивица, заобиколена от нефритени води и покрити със зелени гори склонове. Пътешествайки с екскурзия по тюркоазеното крайбрежие през 2023 г, между запазените руини на участъка от 500-километровия Ликийски път, душата и сърцето ти ще бъдат докоснати от пейзажи на древни истории.

Загадъчните хора, обитавали тази област – така наречените ликийци – са живели тук поне от 12 век пр.н.е., но за първи път се появяват в литературата, когато Омировата „Илиада“ отбелязва тяхното присъствие по време на нападението над Троя. Ликия получава независимост от Рим през 168 г. пр.н.е., като незабавно се създава Ликийската лига – конфедерация от 23 независими градски държави. Шест от най-големите – Ксантос, Патара, Пинара, Тлос, Мира и Олимпос – са имали по три гласа; останалите само един или два. Ликийската лига често се цитира като първият протодемократичен съюз в историята, а булевтерионът (камарата на съвета) сред руините на Древна Патара е първият парламент в света. Древна Ликия обаче е оставила много малко като материална култура или писмени документи. Говорили са на собствен уникален език, който все още не е напълно декодиран. Това, което Ликия е завещала на потомството обаче, са едни от най-зашеметяващите погребални гробници-паметници от древни времена. Планините и долините на полуостров Теке са осеяни с тях и повечето са леснодостъпни.

Ксантос е бил най-важният от ликийските градове и руините му са обширни. Градът e известен с гордостта и упоритата независимост на жителите си – те два пъти подпалват града си и самите пламват при масово самоубийство, вместо да се предадат на персийския пълководец Харпагос през 540 г. пр.н.е. или на римския пълководец Брут през 42 г. пр.н.е. Подобно на останалите ликийски градове, Ксантос е осеян със скални гробници. Така наречената Харпи гробница е богато издълбана с фигури, които са полужени и полуптици и изглежда въвеждат мъртвите в отвъдното. Тези релефи не са оригиналите – те и много други артефакти са отнесени от Ксантос през 1842 г. от археолога Чарлз Фелоуз. Повечето, включително йонийският храм, известен като Паметника на Нереида, сега се намират в Британския музей.

Далеч по-внушителен от Ксантос, който е обект на ЮНЕСКО, е античният ликийски град Тлос, в близост до основната магистрала, със запазени сгради и гробници. Редица местни туристически агенции организират екскурзии до тук.

Кратко пътешествие на север от Демре ще те отведе до Мира – важен център на ликийската търговия, за което свидетелстват впечатляващите му паметници, особено добре запазеният театър за изящна комедия и трагедия с 35 реда седалки. Театърът датира от 2 век сл.н.е. и известно време е бил домакин на гладиаторски зрелища и лов на диви животни. Нагоре по каменната рампа на изток от театъра, част от Ликийския път води до акропола, предлагащ хубава гледка към театъра и града. Тук се намират и прочутите ликийски гробници, вдълбани в скалите. Първата среща с мистичните скали в Мира, от която сякаш се взират очите на предишни векове, е разтърсваща. Древните ликийци са изчезнали отдавна, но скалните им гробници са съхранили свидетелства за начина, по който са живели. Още приживе те наемали майстори, които да създадат вечното им жилище, а след погребението гробовете били запечатвани с олово. Ликийците имали собствен език и обичаи, а според Херодот, считали че родословието им върви не по бащина, а по майчина линия.

Демре (наричан още Кале на турски) е и мястото, където Свети Николай Чудотворец, който по-късно става първообраза на Дядо Коледа, си създава репутацията на епископ на гръцко-римската епархия Мира през първата половина на 4-ти век. Сред добрите му дела е това, че Свети Никола извършвал посещения в къщите на местните деца, за да оставя подаръци, включително златни монети като зестра за бедните селски момичета. Ако обаче някой прозорец бил затворен, той пускал подаръците в комина. Любопитна за туристите е византийската църква „Свети Никола“, където е служил Николай Чудотворец. Смяташе се, че мощите му се откраднати и пренесени в Италия, но нови открития сочат, че съществува гробница под църквата, където вероятно е положен и светецът. Цветните стенописи са много вълнуващи и напомнят на ранните църкви в Кападокия. Това е доста посещавано място за екскурзии с тръгване от Анталия, много популярно за туристите от Русия, където е широко почитан.

Кекова – малък, но много възхитителен турски остров близо до град Демре – е известен с „Потъналия град“. Това е защитена зона с чисти тюркоазени води и с древен подводен град и идилично крайморско село. Смята се, че земетресение е унищожило този древен град през 2 г. сл.н.е. Мястото обикновено е леснодостъпно с лодка. Могат да се видят подводните останки от стълби, тротоари, стени на къщи и дълга кейова стена. Но гмуркането с шнорхел или дори само плуването са забранени, за да се предотврати изчезването на антики. За най-добрите гледки върху подводните руини можеш да наемеш каяк от някое от близките селца.

Фетие е основният град в региона. Заобиколен от зелени планини, ликийски руини и тюркоазено море, това е вратата към Олудениз, Синята лагуна и Долината на пеперудите. Близо до Фетие можеш да посетиш с екскурзия Каякьой – изоставено село със стотици частично разрушени къщи, което често се нарича „градът-призрак“. Каньонът Саклъкент е вторият по големина в Европа със своите 20 км. дължина и е най-дълбокият пролом в Турция. Намира се на около 40 минути път с кола от Фетие. Грандиозно място с 4 километра изваяни стени, дефилето е най-подходящо за посещение след април, когато по-голямата част от снега от планината Таурос се е стопил и е преминал през пролома по пътя към река Ксантос.

Древна Ликия е очарователна и загадъчна и заслужава да се посети с екскурзия през 2023 година. Богатото биоразнообразие на района е забележително и ако си тих и внимателен, можеш да забележиш елени, рисове, редки птици и пеперуди. Множество пейзажи, плажове, заливи, със задължителните отклонения до античните градове и руини, превръщат пътуването до Ликия в епос, който си струва да разкажеш.